КАДРОВЍ, -а̀, -о̀, мн. -ѝ, прил. 1. Който се отнася до кадър1 (в 1 и 2 знач.); кадров. — Това е кадрови въпрос — отговори Манчев, — всичко зависи от подбора на хората в бригадата. К. Калчев, СТ, 40. То [искането] е поставяло под въпрос и заплаха цялата кадрова линия на патриаршията. Т. Жечев, БВ, 25. Кадрова служба.
2. Воен. Който принадлежи към кадър1 (в З знач.). Като повечето от кадровите офицери, и капитан Стоянов смяташе, че всичко знае и че всичко може. Г. Караславов, ОХ IV, 279. Той [Стоичко] е кадрови войник из софийските села. Д. Калфов, ПЮН, 122. С походката си бай Малин напомня кадрови офицер в оставка! Др. Асенов, СВ, 71.
◊ Кадрова армия. Воен. Постоянна, редовна армия, поддържана в съкратен състав от държавата в мирно време. Кадрови войски. Воен. Личният състав на действителна военна служба във въоръжените сили на една страна в мирно време.
— От рус. кадровый.