КАДРОВЍК, мн. -ци, м. Служител, който се занимава с кадрите (назначение, предназначение, уволнение и др.) в учреждение или предприятие. Пред вратата на кадровика се изправиха с калпаци и бозови шаячни дрехи селянчета от близките села. Д. Кисьов, Щ, 304-305. В нашето учреждение дойде нов кадровик. Н. Каралиева, Н, 102.

— Рус. кадровик.


Източник: Речник на българския език (онлайн)