КАДЪЛЪК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Остар. и диал. 1. Административна област, върху която се простира съдийската власт на кадия. Беше прочут в много кадълъци — знаеше законите наизуст и често показваше страницата и даже параграфа на кадиите. Ц. Гинчев, ГК, 146. Йорге ле, луда гидия! / три села плачат от тебе, / три села, три кадълъка. Нар. пес., СбГЯ, 246.
2. Само ед. Служба, длъжност на кадия (Ст. Младенов, БТР).
3. Сградата, в която се помещава тази служба.
— Typ. kadilik.