КАДЪ̀НА ж. 1. Мюсюлманка, предимно от турска народност. — Слепи ли сте да не виждате, че това са кадъни, туркини, мюсюлманки? Д. Калфов, Избр. разк., 169. Каква жена беше, уж кадъна, а нито се пази, нито се срамува. Й. Йовков, ΒΑΧ, 98. Де са й чуло и вигяло / българин кадъна да либи. Нар. пес., СбНУ X, 71. Янкула вино пиеше / и фалба ми си фалеше: / яз имам жена кадъна, / яз имам керка султана. Нар. пес., СбНУ VI, 14.
2. Съпруга на мюсюлманин (османец, турчин, арабин и др.); ханъма, була. Веднъж на къра Дельо срещнал Нусух и кадъната му. И не се стърпял, обърнал се да я види пак. А. Дончев, ВР, 84. По всички хълмове и падини пъплеха хора с червени фесове и кадъни с черни фереджета и бели яшмаци. Л. Стоянов, Б 95. Радуле, набедили та, / Радуле, окривили та, / че си запалил, Радуле, / Керим пашови сараи, / сараи пълни с кадъни, / кадъни, млади хънъмки. Нар. пес., СбГЯ, 62. Моми на чошма ходеха, / подир момите кадъни, / кадъни с черни феръжи. Нар. пес., СбНУ XXVI, 64.
◊ Като кадъна. Разг. 1. В съчет. с бяла, изписана. Много бяла, изписана. Дорде бе Станка у леля, / бяла бе като кадъна. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 239. Беше цялата изписана като кадъна. 2. В съчет. с крия (се). Много се крия. Криеше се като кадъна от хората. Δ Криеше жена си като кадъна. Рошава кадъна. Диал. 1. Млечка. 2. Полско цвете вратига; рошава кадънка. Седя като кадъна. Разг. Мързелувам. Как ще прекара [Яна] цяло лято, без да откъсне клас? За да седи като кадъна на сянка ли се е родила? К. Петканов, СВ, 94.
— От тур. kadin.