КАДЪ̀НКА1 ж. Умал. от кадъна; кадънче, ханъмка, туркинче. Мама Алийчо думаше: / „Синко Алия, Алия, / не зимай, синко, българка, / ами си земи кадънка!“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 242. Бели кадънки, анъмки, / бели ябълки беряха. Нар. пес., СбНУ XXV, 117.
— Друга (диал.) форма: ка̀донка.
КАДЪ̀НКА2 ж. 1. Разг. Щиглец. Политат много птички: кадънки, небесносини и жълти синигерчета, пойни дроздове, орехчета... П. Славински, МСК, 83. Пълно е там със славеи, чучулиги, кадънки, дроздове — все дребни песнопойци със сиво оперение. Н. Хайтов, ШГ, 231. Славей пееше звънливо в дола, кадънка се обади от върха на елата. Ст. Мокрев, ЗИ, 40. Най-популярното му [на щиглеца] име у нас обаче е кадънка, защото щиглецът е ярко червен по лицето, .., както с червена къна боядисват косите си кадъните. Н. Боев, Π (Вл. Помаков, ПДП), 6.
2. Диал. Невестулка (Н. Геров, РБЯ).
— Друга (диал.) форма: ка̀донка.
КАДЪ̀НКА3 ж. Диал. 1. Див мак; була2, божа1, капикос, капикоса. Лободата, синчецът, кадънките бяха цъфнали и пълнеха въздуха със свежия си дъх. К. Петканов, МЗК, 152. Горската поляна блесна, огряна от слънцето, цялата потънала в пролетна зеленина с избуяли тук-таме кадънки и метличини. Ив. Гайдаров, ДЧ, 44. Подранилите пчели бързаха да съберат меда от цветовете на кадънките, медоничетата и метличините. К. Момчилов, ЗК, 34.
2. Ливадно цвете овчарка; лопуш. „Оти си влезе в наша градина, / та обра, Стано, нашето цвете, / .. — / череп босиляк, руси кадънки?“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 254.
3. Градинско цвете турта; кадийка2.
4. Само мн. Неразпукани пуканки; булки, циганки.
◊ Дива кадънка. Диал. Див мак. Рошава кадънка. Диал. Полско цвете вратига; рошава кадъна.
— Друга (диал.) форма: ка̀донка.
КАДЪ̀НКА4 ж. Диал. Обикн. мн. Черни козиняви върви за навуща. Косата жа ти отскубна, / косата дур из главата; / на крака жа я завийя / наместо черни кадънки. Нар. пес., СбНУ XLVI, 266. „Развивай, байно, развивай, / .., / развивай черни кадънки, / .. / та дете да си повием!“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 173.
— Друга форма: ка̀донка.