КАДЪ̀НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на кадъна; ханъмски, булски. Гица измъкна от чантата си черно кадънско фередже. К. Митев, ПБ, 95. На края на миндера бяха сложени богати кадънски дрехи — елече от черно кадифе, шалвари от коприна. Д. Спространов, ОП, 126. Фърчеле ми, фърчеле, / .. / сиви, бели гълъбе / над кадънски дворове. / Кадъна си седеше, / мъжко дете държеше. Нар. пес., СбВСтТ, 73.
2. Който е присъщ, свойствен на кадъна; ханъмски, булски. Марийке, мила мамина, / рекоф ти, пак ша ти река, / да не са белисваш, червисваш, / да не туряш турско белило, / пусто кадънско червило. Нар. пес., СбНУ XXVII, 228. Нека ми купи султанче / зелено сукно за ферджа / .., / и желти мести кадънски. Нар. пес., СбНУ XXII—XXIII, 44.
◊ Кадънски пръсти. Диал. Едро десертно грозде с продълговати зърна; бяла резекия, кадън пармак. — В лозето ще засадя едно грозде, кадън пармак, кадънски пръсти, както му думат... Д. Спространов, С, 258. Кадънско плетене. Диал. Типично за омъжените туркини ситно сплитане на косата. „Снао Дафино, Дафино, / омий се, снао, оплети, / турско кадънско плетене.“ Нар. пес., СбВСтТ, 434. „Булне ле, драго булне ле, / стани ма, булне ле, йоплети / пусто кадънско плетене.“ Нар. пес., СбВСт, 425.
КАДЪ̀НСКИ. Нареч. от прил. кадънски. Обикн. в съчет.: По кадънски. Като на кадъна. Сплетоха косите ѝ по кадънски.