КАДЪНУ̀ВАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Живея като кадъна, като съпруга на османец, турчин. На отиде Рада, отиде, / отиде, отиде, та са потурчи, / потурчи, та стана бяла кадъна, / кадъна. Във петък са потурчила; / ... турчила, в събота й кадънувала. Нар. пес., СбНУ XLVI, 97.