КА̀ДЪР1, мн. кадри, м. 1. Само ед. Основен, постоянен личен състав в учреждение, предприятие или организация. Притежаваше [Бенковски] дар да въодушевява простите души, да създава кадър от решителни и предани родолюбци. Л. Стоянов, Б, 57. Дипломатически кадър. Кадър от млади инженери. Квалифициран кадър. Номенклатурен кадър.
2. Обикн. мн. Специално подготвен, квалифициран работник или служител. Същността на работата е в това — кадрите да се използуват правилно. А. Гуляшки, МТС, 9. Бързото увеличаване броя на театрите изисква по-голямо число кадри. Т, 1955, кн. 11, 36— 37. — Вашият син ли е председател? .. — Той е. Местен кадър. Завърши зоотехника, .. и на 27 години стана председател. Ст. Поптонев, ОБЛ, 185-186. Административни кадри. Партийни кадри. Ръководни кадри. Технически кадри.
3. Само ед. Воен. Основен, постоянен състав на войска или войскова част в мирно време. От начало и до край той остава в Малкия кадър на една нестроева рота. М. Арнаудов, Π (Д. Калфов, ПЮН). Бай Марин и другарят му са от първия кадър на полка, участвували са в сраженията при Люле Бургас и Чаталджа. Л. Стоянов, X, 11. Сбор на войсковия кадър.
4. Само ми. Разг. Служба в предприятие или учреждение, която се занимава с личния състав. Един ден, .., го извикаха в отдел кадри на предприятието и му връчиха без особено стеснение заповедта за уволнението като „непригоден“ и за „ниско морално поведение, несъвместимо със служебното му положение“. К. Калчев, СТ, 252. В кадри ми провериха документите, след което започнах работа. Δ Написа автобиографията си и я занесе в кадри. Δ Началник кадри.
— От фр. cadre.
КА̀ДЪР2, мн. -дри, след числ. -дъра, м. 1. Част от филмова лента с изображение на снимания обект. Ако пред човешкото око се сменят кадри с честота не по-малка от 7—10 кадъра в секунда, добива се илюзия за движещо се изображение. Д. Мишев и др., ТТ, 13. Апаратът има допълнително регулиране на честотата на редовете u кадрите. ВН, 1960, бр. 2660, 4. Едро мащабното изображение, получено с помощта на другия обектив, излиза извън пределите на кадъра и дава по-подробна представа за една част от лунния диск. ВН, 1959, бр. 2544, 1. Кадър от филм.
2. Разш. Снимка, изображение, позитив. Летецът космонавт .. направи редица снимки на Земята и небето. Ето някои от тези кадри, отпечатани от цветния филм като обикновено черно-бяло изображение. НМ, 1961, бр. 206, 1.
3. Прен. Отделен епизод от игрален филм. Впечатлението за театралност, което все пак се получава на моменти в играта му [на Георги Стаматов] се подсилва и от дължината на кадъра (разговора Павел — Маргалака — Герака). ВН, 1958, бр. 2025, 4. Ако се вгледаме в някои от кадрите на тези филми, не може да не забележим недостатъците, или казано направо, недостатъчната, повърхностна подготовка за снимките. НС, 1958, бр. 123, 2. Много от кадрите, сякаш обгорени от барутен огън, зрителят възприема като кинодокумент. РД, 1960, бр. 156, 2.
4. Спец. Рамка на обектив. Лос приближи кадъра до най-едър план. П. Вежинов, СП, 73. Полско д-во .., предлага голям избор на измервателни електронични уреди с подвижен кадър. ВН, 1961, бр. 3104, 3.
— От фр. cadre.
КАДЪ̀Р неизм. прил. Остар. и диал. Кадърен. Ти не си кадър на туй магаре товар да туриш. П. Р. Славейков, БП II, 164. Хасану аз повярвах, защото го знаех, че той е кадър на сичко. Л. Каравелов, Съч. II, 149. Как отвикнала Марге невяста: / — Кой ми е кадър, кадър и вреден / да ми доведе от море лоза, / от море лоза с бяло грозде, / той ще да земе Марге невяста. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 43. Не ли не си кадър, девере, / да си откупиш снаата. Нар. пес., СбНУ XI, 62.
— От араб. прeз тур. kadir. — Друга форма: када̀р.