КАДЯ̀1, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. За огън, лампа, свещ и под. — изпускам дим, пуша при горене. Тя [ламята] се готвила уж да меси хляб [на юнака], та му рекла: „Моля ти се, юначе, я понаведи се, та духни да пламне огнят, да не кади толкова!“ Д. Манчев, БЕ II, 54. Чубуците като кандилки кадат. Л. Каравелов, Съч. I, 13. Нещо ѝ размириса на памучено, тя се поогледа наоколо да не би да гори нещо от нея, но вижда памученото витило от вощеницата да кади малко надалеч и се успокои. Ил. Блъсков, Китка V, 1886, 50.
КАДЯ̀2, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Разг. Пуша (цигара, лула). — Никакво пушене, ..! Който примира за цигара, да се дръпне на 200 метра, хей там, в лозята, и там да кади колкото си иска. ОФ, 1950, бр. 1835, 4. От ученик започна да кади цигарите.
2. Опушвам помещение, храна, гроб и др. с дим от тамян или друго благовоние с религиозна или обредна цел. Баба подаде палешника на дяда, спусти отгоре огъня бучка тамянец, дядо се прекръсти и захваща да кади около софрата и пред святиците, дето гори кандило. Ил. Блъсков, С, 6. — Господи помилуй! — пее свещеникът и кади па всички страни. Елин Пелин, Съч. III, 90. // Горя тамян, благовония, жертвени храни и под., чрез чийто дим ги предоставям на езическо божество или на християнския бог. Те [жреците] молеха от Морана пощада — и пред Перуна кадяха измирни зърна и борова смола. Н. Райнов, ВДБ, 52. Пред идола е направен един олтар, дето неговите служители му кадят темян. ИЗ 1874-1881, 1882, 62-63.
3. Разг. Опушвам, очерням с дим. Неговото [на Момчил] лице е червено от кипналата кръв и от блясъка на борината, която гори тъкмо над главата му и кади ниския потъмнял таван. Ст. Загорчинов, ДП, 463. Газеничето кади стената. Δ Кадя стъкло на свещ.
4. При консервиране — пуша, опушвам месни продукти. Кадя сланина. Кадя месо.
5. Силно умирисвам някого или нещо. Въздухът бе изпълнен с мириса .. на пушек от изгорял слънчоглед, който извираше от земята и кадеше селския двор. Г. Мишев, М, 250. Гижеви кимаха изискано на Баеви, които често ги кадеха отдолу с миризми на риби, лукови запръжки и прочее. Сп. Йончев, РБ, 13.
6. Диал. Дезинфекцирам, обеззаразявам чрез дима на нещо. В лазаретите кадят с хлор сичко, за да го очистят от чума. Н. Геров, ИФ I, 16. Пролет и есен кадя пчелите срещу кърлежа. кадя се I. Страд. от кадя. Дрехите им [на войниците] ще ся кадят и перат. ЦВ, 1856, бр. 281, 2. II. Възвр. от кадя във 2 и 6 знач. Правоверните [индийци] са длъжни да са кадят, да са омиват, да са кланят и пр. пред началото на сяко едно занятие. Знан., 1875, бр. 7, 102. Кога некой урочаса, погват са да го дирят, ако го намерят, дава им змейско було да се кадят или чемерика. П. Тодоров, И I, 21. Секий са е мъчил да са направи бледен, ..; макар за тая жълтина да е нужно да са пие оцет или да са кади с треви и бурени. Ч., 1871, кн. 16, 500. Овчарите се кадят с цветя и корени от бял оман. кади се безл. от кадя в 1, 2 и 6 знач. — Довечер, срещу Нова година, се кади! — загълча баба. И. Волен, ΜДС, 166. От юдеите преминало и у християните да се кади по църквите с тамян. Т. Икономов, ЧПГ, 103. Едничкият лек, чтото ся знае досега против тая болест, е да ся земе да ся кади с хлорна пара веднага, чтом покажат пръви белези от тая болест, а това кадение трае безпрестайно, докле ся изхранят бубите. Лет., 1874, 189. За борба срещу пчелния кърлеж е необходимо пролети есен да се кади за обеззаразяване.
◊ Кадя тамян на някого. Разг. Лаская някого, неискрено го хваля. — Подмазва се пред Станкулов, .., кади му тамян, защото знае, че това му харесва. М, Марчевски, П, 266. Tue хора са чорбаджие от старо време, .., тие хора искат да им са кланя и малко и голямо, и да им кади темян. С, 1872, бр. 46, 367.