КАЖУ̀ВАМ, -аш, (остар. и диал.) несв.; ка̀жа, -еш, мин. св. казах, св., непрех. и прех. Казвам. — Крали Марко спие в пеще-рята, ама пак ке се собудит. .. ото шчо кажуат паметни люге. Ив. Вазов, Съч. XXV, 220. Мама си Ганка питаше: / „Кажуват, мамо, хората, / че си с войвода ходила.“ Нар. пес., СбБрМ, 329. Зе Стоян на макя да кажува: / .. / Ние си бееме овчаре, / деветина дружина. / Па си даде господ, / та ни овци измреа. Нар. пес., СбНУ XLII, 213. — „Седи си, братко, не иди, / нещо ни сръце кажува: / че ойдеш, нема да дойдеш!“ Нар. пес., СбНУ XLV, 369. кажувам се, кажа се страд.
КАЖУ̀ВАМ СЕ несв.; ка̀жа се св., непрех. Казвам се. Пита Янинка Али бег, / Янинка дури от Велес, / Али бег от град, от Прилеп. / Он я пита, она нече. / Она му се род кажуе, / први, втори браточеди. Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 306-307.