КАЗАНДЖЍЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от казанджия (в 1 знач.); бакърджийски. Хаджи Минчо беше станал голям челяк и забравил бе и баща ми, и комшията си казанджия, както и всички казанджии и казанджийски майки, т. е. принадлежащи на казанджилъка. Π. Ρ. Славейков, Избр. пр. II, 29. Заглъхна чаршията — не се чуваха да звънтят нито казанджийските, пито ковашките чукове. Г. Дръндаров, ВЗ, 15. Казанджийска работилница. Казанджийска чаршия. Казанджийски еснаф.