КАЗАНДЖЍЙСТВО1, мн. няма, ср. Занятие, професия, поминък на казанджия; бакърджийство, медникарство. В миналото [Казанлък] бил прочут с производството на розово масло, казанджийството и гайтанджийството си. Геогр. X кл, 159.

КАЗАНДЖЍЙСТВО2, мн. няма, ср. Всички казанджии като общност, еснаф. Българското казанджийство продаваше своите произведения далеч зад границата.


Източник: Речник на българския език (онлайн)