КАЗАНДЖЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. 1. Лице, което изработва или продава медни съдове; бакърджия, медникар. Стоян навлезе и дълго ходи из шумната чаршия на казанджиите, кантарджиите и ковачите. Д. Талев, ЖС, 25. Разправи ѝ още, че в техния град имало един казанджия, който могъл да прави по-хубави от тия тенджери. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 5, 390. Кольо казанджията нареждаше бакърени сахани, джезвета, ибрици, тави, менчета, котли. Д. Марчевски, ДВ, 88.
2. Майстор, който работи при казани за варене на ракия или розово масло. Казанджията изхвърляше топлите джибри навън. Й. Радичков, В, 124.