РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (ОНЛАЙН)

КАЗА̀НЕЦ¹, мн. -нци, м. Диал. Умал. от казан.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.

КАЗА̀НЕЦ², мн. -ци, м. 1. Истор. Мъж от основното население на Казанското ханство (татарска феодална държава в XV и XVI в.).

2. Жител на град Казан (край р. Волга).

Източник: Речник на българския език (онлайн)