КАЗАНЛЪ̀ШКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Казанлък. Казанлъшката долина го омайва с разкошната си пъстрина и величественост. Ив. Вазов, Съч. XVII, 132. Към обяд от пазара към Райковата мелница, .. тръгна пъстър свят — габровски джамбази, казанлъшки търговци. П. Константинов, ПИГ, 123. Някой извика: „Турците заобикалят града. Бягайте, хора, да бягаме!“ И хората се втурнаха по казанлъшкия път. А. Каралийчев, ТР,: 185. Казанлъшките гимназисти, стъкмени в хъшовски униформи, наведоха пред старицата своите черни знамена. В. Геновска, СГ, 298. „Булне ле, Стоенице ле, / .., / плача си за моминското, / че сте ма скришом годили / за казанлъшка войвода.“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 173.
◊ Казанлъшка роза. Маслодайна роза, отглеждана в Розовата долина (с главен град Казанлък).