КАЗА̀НЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от казан. Топлият гулаш, донесен от ротните готвачи в херметически казанчета до самите предни окопи, не оправда надеждите им. Ив. Мартинов, БК, 50. Вари ракия. Сам си е направил едно казанче, замазано с глина. Л. Михайлова, Ж, 45-46. Шумът от неоправеното казанче в тоалетната го вбесяваше. С, 1972, кн. 11, 97. Бакърено казанче. Казанче на нафтова печка.