КАЗА̀РМА ж. 1. Специална, предназначена за войскова част сграда, снабдена с жилищни и учебни помещения, площадки и др. Отдясно, в ниското, се виждаше дворът на старите казарми. Ем. Манов, ДСР, 60. В казармите засвириха вечерна заря. Ем. Станев, ТЦ, 46. Когато са появяват няколко удара от холера, то войските оставят казармите и отиват няколко часа далеч от града. Знан., 1875, бр. 5, 70. Кога си минах, заминах, / покрай врачански казарми, / сички казарми темнеха, / на мойто либе светеше. Нар. пес., СбВСтТ, 628. Артилерийска казарма. Кавалерийска казарма. Пехотинска казарма.
2. Прен. Разг. Военна служба. Ако казармата е училище за войника, походът е академия. Ив. Вазов, Съч. VI, 123. Камен разбра всичко. Това са другарите от казармата. М. Грубешлиева, ПП, 68. През 1941 година Запрян завърши гимназията и веднага го прибраха в казармата. Г. Караславов, Избр. съч. I, 382. // Период от време, през което редовният войник отбива военната си служба. Наскоро след сватбата Павел отиде войник. В казармата го обикнаха. Елин Пелин, Съч. III, 18. — В казармата имаха един фелдфебел, Бучков го казваха. И. Петров, НЛ, 122. В казармата като войник / на плаца зъзнех до зори. Хр. Смирненски, Съч. II, 136.
◊ Като казарма къща (сграда). Разг. Голяма и неуютна къща, сграда. Къщата пи е като казарма.
— От ит. caserma прeз нeм. Kasarme и рус. казарма. — Ив. Богоров, Всeобща гeография за дeцата (прeвод), 1843, 158—159. — Други (остар.) форми: каса̀рна, каза̀рна.