КАЗА̀РМЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на или от казарма (в 1 знач.). От сутринта полковникът стоеше до прозореца на щаба и наблюдаваше с разнежени, замечтани очи казармения двор. Ив. Мартинов, БК, 70.
2. Който е присъщ на казарма (във 2 знач.). Заместник-главният учител, скован от старите казармени разбирания за дисциплина, искал учениците да седят на чиновете с изправени глави, като заковани, дори да не мигат, а само да си отварят устата, когато пеят. Ст. Грудев, ББ, 13. // Прен. Много строг, суров. Казарменият ред с всичките си разпоредби и изисквания тегнеше като примка на шията му. В. Ченков, ПС, 90.
3. За сграда, жилище и под. — който е голям, неуютен, неудобен за живот. Те [работниците] живееха в мрачни и влажни казармени общежития, построени до фабричните предприятия. Ист. IX и X кл, 27. Съвременният град, с неговите фабрики, .., кабарета и казармени жилища, е отдавна превърнат в културен затвор за градския обитател. П. Делирадев, В, 2.