КА̀ЗВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от казвам и от казвам се. — Пък ти, Цвето, нищо не си ми казала. — То не е имало и нищо за казване, мамо. Елин Пелин, Съч. III, 121. — Че какво има да казвам? Казването е туй, че останах като кукувица и търся чуждо гнездо. И. Петров, НЛ, 45.