КАЗДЍСВАМ, -аш, несв.; каздѝсам, -аш, св. Диал. 1. Прех. За огън — разпалвам. Надошле са Донки, / Донки годежари / .. / Па пратили Донка / кайве да им вари. / Каздиса огънят — / изкипя кайвето. Нар. пес., СбНУ XLVI, 332.
2. Прен. Прех. и непрех. Разсърдвам, ядосвам себе си или някого. Каздисала кучка Павловица, / дека Нейки купили ножеве. Нар. пес., СбНУ XLIII, 361. Каздисаха ме думите на съседката, каздисвам се, каздисам се страд.
КАЗДЍСВАМ СЕ несв.; каздѝсам се св., непрех. Ядосвам се, кипвам, разлютявам се. Каздисах се много, като видях какво е извършено.
— От тур. kizdirmak.