КАЗИМЍРЕН, -а, -о, мн. -и. Остар. Прил. от казимир (в 1 знач.); кашмирен. Изпод копитата на охранения кон излитаха искри, а чорбаджи Нико, облечен в черни казимирени дрехи, с лъскавата астраганена шапка на глава се переше като турски ага. Кр. Григоров, Н, 213— 214.
— Друга форма: казмѝрен.