КАЗМА̀ ж. Диал. 1. Права лопата. — Защо не вземете казмата да обърнете барем градината, че иде време да се сади лук. Т. Харманджиев, КB, 289. Мотиките, кирката, търнокопът, казмата, с които се запознах още твърде малък, стояха зимно и лятно време дигнати на гредата на сайванта. Ив. Хаджийски БДНН II, 25. По пътеката идеха десетина-петнайсет мъже, преметнали на рамо кирки и казми, по които блестяха последните лъчи. Н. Тихолов, ДКД, 198.
2. Търнокоп. Фенерът закачен на крушата — под крушата сам дядо Бушо. Привел се над казмата и дълбае ли, дълбае. О. Василев, ЖБ, 398. — Шило бодило по гора одило, сите търне изело? — Казма. Гатанка, СбНУ XI, 161.
3. Неголяма мотика с триъгълна форма.
— Typ. kazma.