КАЗНЍЛИЩЕ, мн. -а, ср. Остар. Място, където се изпълнява смъртна присъда. В Брауншнеиг между 1590 и 1600 години са изгорени толкова магьосници (понякогаш от 10 до 12 на денят), щото казнилищата .., или ешафотите, са приличале на пожарища или на горящи гори. Знан., 1875, бр. 7, 102.