КАЗНЯ̀ -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. и диал. Наказвам някого, обикн. със смърт. Голям юнак е войводата, .. — ако е казнил някого от султановите спахии в каазата — като Гамзал хан или Юсуф Арап, — в битка го е сторил, гърди срещу гърди. П. Спасов, ГЛЗЗ, 33. Войводите имат пълна власт да казнят със смърт всяко предателско дело. З. Стоянов, ЗБВ I, 79. Позорът никой не казни. Посл. казня се страд. Ако ли са докаже, че някой си не послушал тойзи позив [на главния войвода], .. такъв ще са сматря за народен предател и ще са казни със смърт. З. Стоянов, ЗБВ I, 80.