КАЗУ̀ВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); ка̀жа, -еш, мин. св. ка̀зах, прех., св. Казвам. Той право ми казуваше завчера, че има надежда да стане голям челяк. Ив. Вазов, МЧ, 38. Козмография или математическа география казува за големината и образа на Земята. Ив. Богоров, КГ, 1. Стани се, коно, разшали. / Утре го сватба казуват, / девет щат сватки да яхнат. / Пак ти са, коно, йотдели, / та една ми ле донеси. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 249. казува се, каже се безл. Скоро ще сме честити да чуваме да се казува: няма нити едно българско село без училище, дето децата се учат даром. Ч, 1874, бр. 2, 23. — „Питах я, майко, питах я, / ала са на смех казува: / яднаж са каже, мале ле, / кехайова сам дощеря, / другож са каже, мале ле, / йот големоно Райкова.“ Нар. пес., СбНУ XXXIX, 1.
КАЗУ̀ВАМ СЕ несв., ка̀жа се св., непрех. Казвам се. Момченцето беше на четири години и казуваше ся Иванчо. Π. Ρ. Славейков, ИМ, 3. Царят са казувал Костадин, пък царицата — Елена. Нар. прик., СбНУ XLVI, 341. По-скоро Петър да дойде, / че се Боянка полъга / по тиа млади терзии — / от Златарско се казуват, / златарски думи не думат. Нар. пес., СбНУ XLIV, 221. — „Либе Петкано, Петкано, / какви са ора у вази? / От Кремене се казуват, / кременска руба не носат.“ Нар. пес., СбВСтТ, 701.