КАЗУЍСТ м. Книж. 1. Юрид. Лице, което се занимава с казуистика (в 1 и 2 знач.).
2. Прен. Ловък в спора човек, който намира доказателства за съмнителни положения, неверни твърдения; софист. Когато скритий произход / на битието, обществата / разкривахме, и бъднината предричахме на своя род, — / велеречиви казуисти / подсмиваха ни се: „марксисти!“ / — Ний бяхме утописти! Д. Полянов, Избр. ст, 25.
— От исп. casuista през рус. казуист.