КАЗУИСТЍЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до казуистика; казуистичен. Ако ли законодателството се опита да предвиди колкото се може повече случаи, тогази законите земат чисто казуистически характер: като лишено от общи правила, то такова законодателство още повече ще страдае от пустота. Н, 1881, кн. 1, 45. Законът, като специална наука, е остарял. То беше една казуистическа система, която се изискваше за обяснявате изработената изкуственост на стария обществен порядък; а към сегашния ред на нещата в света приложими са най-обикновените и прости юридически правила. ССГ (превод), 136.
2. Прен. Който притежава или е резултат на ловкост, извратливост в спора на базата на лъжливи доказателства и хитроумни измислици; софистичен. Марко Балабанов се постара с един благовиден казуистически език да смекчи болшинството, забелязвайки, че дори „на злодея, на когото жертвата още трепери“, се дава срок. С. Радев. ССБ I, 183.