КАЍК1, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Остар. Вид плоскодънна рибарска лодка за речно плаване; ладия, члун. Марин, .., постегна прогнилия рибарски каик, изкара го на брега. А. Гуляшки, Л, 345. Каикът или както Божидар предпочете да го наречеме „кану“, е плоскодънна лодка, скована от дъски и уплътнена със смола. В. Бешовски и др., ЕП, 29. Пясък и дървета запищат реките насякъде ..; по тия реки днес могат да плуват само салове и каици, т. е. враници, издълбани от цяло дърво, в които се събират не повече от З—4 души. С, 1872, бр. 39, 310. // Разш. Лодка със заострено дъно, използвана за речно и морско плаване. Аз потеглих за Търново по сухо и като стигнах в Лом, качих се на каик да изляза на Никопол, за да отида по-скоро през Плевен. П. Р. Славейков, БП I, XXVIII. Заливчето носи име Toyклимай (Кокоше пристанище). Тука са намирали подслон, когато се разиграе Черното море, много гемии и каици. А. Каралийчев, НЗ, 211. Баща ми беше каикчия и с каика си пренасяше хората от единия бряг на Златния рог на другия. Св. Миларов, СЦТ, 23. Венеция, един от добрите градове в Италия. Тука наместо каруци ходят с гондоли (каици). Ив. Богоров, ВГД (превод), 223. В първата половина на юлия често са случват силни ветрове, които откъсват гемиите или каиците от местата, дето са вързани по пристанищата на Дунава. НБ, 1877, бр. 62, 243. Света се гора наднела, / нади море се наднела. / Гора по море гледаше, / по море върви бел каик. Нар. пес., СбНУ XLIII, 475.
2. Диал. Сал за преминаване на пълноводна река. Сипваше зора, когато стигнаха до Осъма. Каикът дремеше на отвъдния бряг, където бе се сгушила във върбалака колибата на каикчията. В. Геновска, СГ, 324. До брега на реката в една колибка живееше дядо Минчо и за едно рубче пренасяше хората с каика си. Ст. Мокрев, ЗИ, 34. Хората, кажи го, сами се превозват с каика, когато водата е малка. В. Ченков, ПС, 8.
— От тур. kayik.
КАЍК2, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Вид шейна с висока седалка и завити плазове. Не ми позволяваше, .., зимно време да се пързалям и не даваше ми аз, като другите деца, да се сдобия с шейна или каик. Т. Влайков, Пр I, 69. Нашите ги преследваха до билото, но там ония от Горна Лука се качиха на своите каици и се спуснаха по заледения сняг в селото си. Й. Радичков, В, 140.
— От тур. kayak.
КАЍК3, мн. няма, м. Диал. Дребен бодлив полски храст с кичести розови ароматни цветове; гръмотрън, кокоши трън.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1979.