КАЍКЧЕ1, мн. -та, ср. Остар. Малък каик1 (в 1 знач.); каиче1. Абие [Мохамед II] же согради и крепост над Цариград. Направи же и ораници (каикчета) до 80 и ги пусти в Черното море в Боаза, Хр. Павлович, Ц, 68.
КАЍКЧЕ2, мн. -та, ср. Диал. Малък каик2; каиче2. Дядо ми направи каикче за снега.