КАИКЧЍЙКА ж. Остар. и диал. 1. Жена, която кара каик1; лодкарка.

2. Жена, съпруга на каикчия.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский, язик, 1897.


Източник: Речник на българския език (онлайн)