КАИКЧЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Остар. и диал. 1. В миналото — собственик, притежател на каик, на лодка. Баща ми беше каикчия и с каика си пренасяше хората от единия бряг на Златния рог на другия. Св. Миларов, СЦТ, 23. По-късно комитетът в Русчук разполагаше с няколко каика по Дунава, .., които пренасяха оръжия, хора и пр. .. Сичките каикчии бяха власи, с изключение на управителя им бай Димитър. З. Стоянов, ЗБВ I, 132-133. Член 222. Наказва ся със затвор от шест месеци до три години онзи, който дръзне да направи кражба, придружена с един от следующите случаи: .. ; 4-то) ако крадецът е ханджия, .. или арабаджия, или каикчия, или друг някой от подобни еснафи. Дун., 1876, бр. 1073, 42-43.
2. Човек, който работи на каик или кара, управлява каик; лодкар, ладияр. Стойчо изведнаж реши да наеме понтоните на реката и да стане каикчия. В. Ченков, ПС, 7. Ако преброиме сичките станале везири, ние ще намериме в тях хора, които са биле каикчии, балкански слуги, хамали и пр. НБ, 1877, бр. 63, 246.
3. Салджия. Сипваше зора, когато стигнаха до Осъма. Каикът дремеше на отвъдния бряг, където бе се сгушила във върбалака колибата на каикчията. В. Геновска, СГ, 324.