КАЍТ м. Остар. 1. Бележка, записка за нещо, което трябва да се помни. Правя нещо каѝт. Н. Геров, РБЯ II, 336.
2. Регистриране, регистрация. След това разгледа внимателно каитите (..) на тескерето в Казанлък и Шипка и хладнокръвно го подаде на Рушид ефенди. Ст. Заимов, Μ III, 51.
— От араб. през тур. kayit.