КАИТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; каѝтя̀, -ѝш, мин. св. каѝтѝх, св., прех. Остар. и диал. 1. Записвам, отбелязвам си нещо важно (Н. Геров, РБЯ).
2. Заверявам, регистрирам (обикн. официален документ). В числото на другите тескерета, заранта и моето тескере .., от Хасково беше каитено за Русчук. З. Стоянов, ЗБВ I, 334. Каитявам си тескерето. Н. Геров, РБЯ II, 336. каитявам се, каитя се страд.