КАЍЧЕ1, мн. -та, ср. Диал. Каѝкче1. Недалеко от брега бе привързано за кол каиче. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 124. За зла чест каичето ся беше отдалечило от брега. Й. Ненов, ЧГ (превод), 19. Ние твърде добре знаеме, че когато рибаринът тръгва да лови риба, .., разгледва добре каичето си. Знан., 1875, бр. 6, 93.
КАЍЧЕ2, мн. -та, ср. Диал. Каѝкче2.