КАЍШКА ж. Тясна ивица обикн. от кожа, с която се прикрепя, затяга, обвързва нещо. Скри се в един ъгъл зад колоната и разкопча каишката на новата си обувка. Стягаше я. М. Грубешлиева, ПП, 14. Тая нощ госпожа Коларова спа малко, като човек, загубил часовника си, .., на който все се е канил да смени скъсаната каишка. Л. Михайлова, Ж, 23. Калинко беше сложил хармониката на коленете си .. Прекара кожената каишка през рамото си и разтегна меха. И. Петров, НЛ, 228. Вечерта той се върна с празна раница, празен патронник и с всички халкички, свободно увиснали с каишките си на лявото му бедро. Д. Калфов, Избр. разк., 200.