КАИШЛЍЯ, ед. неизм., мн. -ѝи, прил. Диал. 1. Който е изработен от кожа, от ремъци. Конят на дяда попа беше един хубав, едър дория кон, заюздан с една яка каишлия юзда, пронизана с жълти пулове. М. Георгиев, Избр. разк., 151.
2. Който е украсен, гарниран с каиш, с ремъци. На гърдите му [на Джевдет] се видеше от алено кадифе каишлия джамадан. Ц. Гинчев, ГК, 376.