КАЍШЧЕ, мн. -та, ср. Разг. Умал. от каиш, малък каиш; ремъче. Когато лъснеше и последното каишче, окачваше амуницията на дървеното колче, което беше забил в стената за тази цел. В. Ченков, ПС, 43. Дени стана и се изпъчи. Лицето му беше бледо и вдъхновено, късото каишче на панталонките му беше щръкнало. И. Волен, РК, 17.