КАЙ1 нареч.-съюз. Диал. 1. Като. Леле мале, моя стара мале, / дали можем юнак да си кай мен, / да отъвнем чиста Света гора, / че оставим спомен на земята. Нар. пес., СбНУ XLIII, 59. А Мусо се от кули смееше: / — Скоро язе не съм ягнища клал, / те ми води паша Гюмюшлиа, / те ми води нему силна войска / да ги колим кай вакли ягнища! Нар. пес., СбНУ XLIII, 53.
2. Както. Невесто, дилбер убава, / ние двама да се земеме! — Ейди, лудо, лудо-младо, / Я си имам първно любе, / кай го чекам девет годин, / ке го чекам и десета! Нар. пес., СбНУ XXIX, 36.
3. Как. Видело детево покрай море три деца кай тепаат едно маченце. Нар. прик., СбНУ XIV, 117. Йой Яно, Яно, хубава Яно! / Море не си чула, чула, разбрала, / кай замрзнало црното море / насреду лято Петрови пости, / и замерзнали, Яно, девет гемихи. Нар. пес., Ст. Веркович, НПМВ, 35.
4. Къде. И земи я пушката от татка ти со паласките, .., та спращи я, кай ти очи, тамо ти и глава. Нар. прик., СбНУ XI, 121. По друм поминал паша зулумджия, / кай поминал, се на кол е ударил. Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 353. „На душа ти, майко, / що ти даде мене мошне надалеко, / прек девет планини, кай овца не блеит, / кай петел не пеит, за лют кеседжиа, / за лют кеседжиа, велик арамиа.“ Нар. пес., СбБрМ, 339.
КАЙ2 предл. Диал. 1. При, към. Почнала бабата да йе иде кай попоата керка и да я праша, що да йе купит и да йе донесит. Нар. прик., СбНУ X, 166. „Те молам сега да ме отнесеш кай татка ми на гости.“ Нар. прик., СбНУ X, 168. Що чекале убаи невести, / що чекале до девет години, / .., / не ми дошле и не се венчале, / си отишле назад кай татка си, / кай татка си, богме, кай майки си. Нар. пес., СбНУ XXIX, 89-90. Право си [Димана] търгат во свое село, / прао си търгат при своя стрина: / .. / Оттука пошла кай своя майка, / я застанала нейзе на врата. Нар. пес., СбБрМ, 189. Биде [момето] огин Шар планина, / та отиде кай овчари на овчари им се милно моли. Нар. пес., СбНУ X, 39. Да ми направат кърстата гроба, / да ми отворат до три прозорца: / първи прозорец кай ясно сънце, / .. / Втори прозорец кай бели Вардар, / .. / Треки прозорец кай лепа църква. Нар. пес., СбНУ X, 41.
2. Край, покрай. Бог да бие краля от Трояна! / Ми пособрал троянци християни; / .. / Ним и прати крал троянски, / ми и прати под Трояна града, / под езеро, кай глобок бунар. Нар. пес., СбБрМ, 38.
3. По. Две се цвекя сгаарале — / качунчица и трендафил: / „Блазе тебе, трендафиле, / ти ми имаш добра майка, / те повиват среде лето, / среде лето кай Петровден, / те завивит кай Илигден.“ Π. Π. Славейков, КНП, 100.