КАЙВЀ, мн. -та, ср. Диал. Кафе. — Момче, запретих ли ти да ми свариш кайве? Ив. Вазов, Съч. XXIV, 164. Аз сам са родил в неделя, / кръстиле са ма Неделчо, / да ма накачат булките, / да ма йобичат момите, / .. / куту турците кайвето, / куту гърците шекера! Нар. пес., СбНУ XLVI, 269.
— Други форми: кавѐ, кахвѐ.