КАЙВЕНЀ, мн. -та, ср. Диал. Кафене. Ти си като нашата слугиня. На кабинета ми казва: кайвенето. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 137.

— Други форми: кавенѐ, кахвенѐ.


Източник: Речник на българския език (онлайн)