КАЙДЍСВАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от кайдисвам1 и от кайдисвам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.

КАЙДЍСВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от кайдисвам2 и от кайдисвам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.


Източник: Речник на българския език (онлайн)