КАЙДЍСУВАМ1, -аш, несв.; кайдѝсам, -аш, св., прех. Диал. Кайдисвам. кайдисувам се, кайдисам се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.
КАЙДЍСУВАМ2, -аш, несв.; кайдѝсам, -аш, св., непрех. Диал. Кайдисвам2. Како чуле децата и майка им овиа сборове, заобиколиле а смъртта и зафанале да плачат и да и се молят да не кайдисува да оставе оволко сираци без татко. Нар. прик., СбНУ X, 145. Имала й мама, имала й / една дъщеря Дафинка. / .. / Мама й не кайдисува / за вода да е проводи. Нар. пес., СбВСт, 540.
КАЙДЍСУВАМ СЕ несв.; кайдѝсам се св., непрех. Кайдисувам2, кайдисвам2.