РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (ОНЛАЙН)


КАЙДЍСУВАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от кайдисувам1 и от кайдисувам се; кайдисване1.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.

КАЙДЍСУВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от кайдисувам2 и от кайдисувам се; кайдисване2.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.


Източник: Речник на българския език (онлайн)