КА̀ЙЗЕР1 м. Истор. 1. Название, титла на императорите в Свещената Римска империя, в Германската империя и в Австро-Унгария.

2. Лице с такава титла. Начело на империята стоеше император (кайзер), който в същото време беше и крал на Прусия. Ист. IX и X кл, 15. По ходатайство на херцога Гьоте добива от кайзера наследствено благородство, избирайки за образ върху герба си денницата. М. Арнаудов, Г, 27. Цъфтеше книжнина славянска на моя роден горд език, / когато кайзерите немски говореха с конете тук. В. Марковски, Избр. пр I, 84.

— Нем. Kaiser.

КА̀ЙЗЕР2 м. Консервирано филе от свинско или говеждо месо, оваляно в червен пипер или в чубрица.

— Нем. Kaiser.


Източник: Речник на българския език (онлайн)