КАЙМАКА̀М м. Истор. 1. В Османската империя — титла на наместник, губернатор на област; околийски управител. Даденото в статията на Н. Йонков-Владикин обяснение на думата според П. П. Карапетров не е вярно. Той казва, че каймакам на български буквално значи наместник или заместник ..; с тая реч и сега още титулуват известни лица, които привременно заемат високи длъжности или им е възложено да изпълняват тия длъжности, вместо титулярните лица. Това става не само в гражданската служба, ами и в духовната. ПСп, 1903, кн. 9-10, 310. Княз Александър Богориди така обяснява тогавашното значение на тая титла: „каймакам означава привременен управител, който очаква свършеното назначение на един туземен княз“. ПСп, 1902, кн. 9-10, 803.
2. Лице с такава титла. Секи санджак има по един каймакам, който е съвсем под властта на валията. Μ, 1857, 55.
3. В османската и турската държава — титла на управител на кааза (често и на подуправител на кааза). Он е отишъл в Търново и сега по следство того изгубил е чин, и митрополит, и каймакам. БДн, СбПер. п II, 1.
4. Лице с такава титла. На през две години каймакамът на казата, кадията, мюфтията, главният писар, малмюдири и духовните началници на религиозните общини съставляват от себе избирателна комисия .., която записва кандидати за управителния съвет. Лет., 1871, 90. Аз ти казвам, че и моята челяд е молепсал комитаджилъкът, челядта на Юрдан чорбаджи, .., у когото слазят каймаками и паши. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 22.
5. В османската армия — чин подполковник.
6. Лице с такъв чин.
◊ Каймакам паша. Истор. 1. В османската армия — чин на заместника на великия везир. 2. Лице с такъв чин. Еминът .. внимателно подхвърли новината на началника си, той — на своя началник, докато най-после опря до каймакам пашата. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 266.
— От араб. през тур. kaymakam.