КАЙМАКЛЍЯ, ед. неизм., мн. -ѝи, прил. Разг. Който има каймак, който е с каймак (в 1 и 2 знач.). Кафеджията бе наредил джезветата си за новите каймаклии кафета, които беят и помощниците му щяха да изпият преди лягане. Д. Мантов, ХК, 147. — Моя милост съм съдържателят на заведението. Казвам се Матея Сипков, Сипката. Правя най-каймаклията кафе и продавам най-сладкия локум. Г. Караславов, ОХ I, 233. Всеки ден следобед дядо Иван и дядо Кою с огромен дървен съд под ръка кръстосваха града и викаха: „Боза, сладка, рязка, каймаклия.“ Д. Казасов, ВП, 29. Тук не липсуваха нито препечените кокошки, нито каймаклията баница. З. Стоянов, ЗБВ I, 159. Кайве пия каймаклия, / а ракия синджирлия, / а пък вино шербетлия. Нар. пес. СбНУ XLVI, 171.
— От тур. kaymakli.