КАЙМЀ, мн. -та, ср. 1. Простонар. Банкнота, обикн. с по-големи размери. — Те това кайме засега мислиме, че стига! — изтегли Цвятко една синя петстотинлевова банкнота бавничко из портмонето си. Ст. Даскалов, СД, 231. Като влезнахме в колибата, той бръкна в една кожена чанта, препасана през рамото, извади от там пачка с каймета: — Десет хиляди да се почерпиш и да не ровиш повече, защото тия работи не са добри. Н. Хайтов, ДР, 134. Владетелите на едно място имат власт и сила да секат монети; на много места правят и книжни пари (каймета). Т. Шишков, ПХ (превод), 53. // Разш. Само мн. Пари, богатство. Знахарите, баячките и разни вещици пък го [аллах] молят да продължи чумата, докато им се напълнят кемерите с каймета. Хр. Бръзицов, НЦ, 16. Трясъкът на повалените борове огласява планината, бичкиджийниците хрупат повалените смърчове и ели, за да ги превърнат в каймета. Н. Хайтов, П, 123. — Цар беше той [Панталей], като пълноводна река се стичаха кайметата в джобовете му. А. Гуляшки, СВ, 98.
2. Истор. Книжни пари, пуснати в обръщение през средата на XIX в. от османската държава. Когато влязоха в града освободителните войски, Жукелата задигна три чувала с каймета (книжни турски пари) и ги пренесе в къщата на чорбаджи Тодора. А. Каралийчев, ТР, 193.
3. Спец. Само ед. Средна цена на количество тютюн, изработено за един ден. Отначало на всеки истифчия се поверяваха по триста или четиристотин бали. С напредването на ферментацията обаче грижата около балите намаляваше и този брой (300—400 бали) се увеличаваше постепенно до две хиляди, за да не товари с излишни разноски „каймето“ — средната цена на изработения тютюн. Д. Димов, Т, 38. Андрей се прибра в канцеларията, седна да изчислява каймето .., тютюнът беше с добър истиф: изпечен, без петна. Ст. Мокрев, ПСН, 12.
4. Остар. Книж. През XIX в. в османската държава — кредитен билет. Тии [търговците] зимат и дават пари за чужди сметки, купуват и продават, .., било в полици, в бонове, в акции на дружества или в хартиени записи (кайме), които дръжавата или някои дружества издават на свой кредит. Лет., 1874, 209.
— От араб. през тур. kaime.