КАЙМЀТ м. Остар. и диал. Цена, значение, важност. Вървим с току-що освободен политически затворник. Говорим, подмятаме му: — Отърва се... сега на две педи от участъци и затвори!... Ще знаеш каймета на свободата! Раб., 1932, бр. 31, 3. Решили да са самоубият него ден, .. Вижда са работата, че тие момци не са знаяли каймета на своя живот. З. Стоянов, ЗБВ I, 274-275. Тоз, който е торба / желтици изкопал — каймета им не знае. К. Христов, ЧБ, 121. Млого е Радка юбава, / на убост каймет не знае. Нар. пес., СбВСт, 415.
— От араб. през тур. kaymet.