КА̀ЙНА ж. Диал. 1. Съпруга на брат по отношение на неговата сестра; снаха. Калина каже кака си, / кака си. — Кайне ле, моя кайне ле, / кайне ле. Ти немаш грижа за мене, / за мене. Аз имам либе убаво. Нар. пес., СбВСтТ, 319. — Я мълчи, кайне, не думай, / веднаж облекох сукници, / та си на орο отидох, / .., / я тизе още отдалеч: / — Иди си дома, калина, / та ми остави сукница. Нар. пес., СбВСтТ, 237.
2. Етърва. И на кака си [Петкана] думаше: / — Кайне ле, како етърво, / нагледувай ми къщата, / наслушувай ми дечата. Нар. пес., СбВСт, 481.
3. Зълва.
— Друга форма: каѝна.