КАЙНА̀К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Извор. Пътеката е равна и води до кайнак. На кайнака и чучурка му направих — да има и водица. Н. Хайтов, ДР, 179-180. Отбиваше се [глухонемият] на кайнака до запустялата Ставрева воденица, измиваше се, сръбваше малко вода, изплакваше си устата и поемаше нагоре. Г. Караславов, СИ, 21. Сяла й мома мак / във градинка до кайнак. Нар. пес., СбВСт, 653.
— Typ. kaynak.